|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
72. ВИТЕЦ МАРКО ПОГУБВА ЛЮТА ЗМИЯ
И ОСВОБОЖДАВА ГРУЙЧО ДЕТЕ
Том II: Обредни
песни
Станянине, господине!
Седнали са два юнаци,
седнали са у меана,
та си пият руйно вино.
Сади юнак Витец Марко,
други юнак Груйчо дете.
Прочула се люта змия
у дервене Василискьи,
та си сапре три дервене,
и рассели девет села.
Дочули са два юнаци,
че излела люта змия. -
Проговори Груйчо дете:
- Фала тебе, уйкье Марко,
я ке ида у дервене
да погуба люта змия. -
Па си стана Груйчо дете,
та постегна добра коня,
та си ойде у дервене,
отдалеко пооква.
Ка го дочу люта змия,
люта змия тройоглава,
она свирна каде него,
он положи буйно копье,
да надене люта змия.
Люта змия и не гледа,
та си фана Груйчо дете.
Груйчо дете отговара:
- Фала тебе, уйкье Марко,
загина ти Груйчо дете. -
Ка го зачу Витец Марко,
Витец Марко трето село,
та си кове буйно копье,
буйно копье треторого,
па постегна добра коня,
та си ойде у дервене,
отдалеко оква.
Ка го дочу люта змия,
люта змия тройглава,
она свирна каде него,
и он свирна каде нея.
Он положи буйно копье,
буйно копье тройорого,
та надена люта змия,
люта змия тройоглава,
та си распра Витец Марко,
та си распра люта змия,
та си испра цала сватба,
цала сватба сас сватове,
та си испра Груйчо дете;
па надена Витец Марко,
па надена люта змия,
нарами я десно рамо.
Провикна се Витец Марко:
- Селете се, девет села,
я погубих люта змия!
Станянине, господине!
Казичене, Софийско; коледна - на ерген (СбНУ 5, с. 6, № 6).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|