|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
70. БЕЗ СИН МОЖЕ,
БЕЗ ГРАДА НЕ МОЖЕ
Том II: Обредни
песни
Ледо. Запил се е добър юнак,
ой Коледо, мой Коледо,
насред село пред мената.
Пил бе два дни, пил бе три дни,
погоди ги слободия -
сака юнак да се бори.
Не наел се никой нийде.
Дочул бе го тъмен облак,
като дочу и пригърме,
па пригърме и притреще,
па припадна насред село,
па повика, па притропа:
- Излез, излез, добър юнак,
да са двама побориме. -
Добър юнак отговаря:
- Стой, почакай, тъмен облак,
да изпия ока вино. -
Излезе си добър юнак,
та се двама уловиха.
Бориха се два дни, три дни,
тъкмо стори три недели.
Надделе му тъмен облак,
надделе му, полече го,
завлече го тата доле,
тата доле в чисто поле,
в чисто поле Коиловско.
Провикна се добър юнак:
- Стой, почакай, тъмен облак,
тука имам стара майка,
тя си държи до три града,
да облага, да залага,
свойго сина да откупи. -
Стара майка отговаря:
- Без сина си много стоя,
а без града час не можа.
Червен бряг; коледна - на ерген (Стоин-ТВ, с. 14, № 66).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|