|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
68. МАЙКАТА НА ПАВЕЛ ЮНАК
РАЗГОВАРЯ
С КОНЯ МУ ЗА НЕГОВАТА СВАТБА
Том II: Обредни
песни
Процвилел ми сив-зелен кон
среди нощи в полунощи.
Никой коня не дочуло,
дочула го Павлу майкя,
па на коня отговара:
- Слава богу, сив зелен кон,
що ми цвилиш среди нощи,
среди нощи, в полунощи?
Дали си ми сено гладен,
или си ми вода жаден,
или си ми зоб незобен? -
Сив зелен кон отговаря:
- Нито съм ти сено гладен,
нито съм ти вода жаден,
нито съм ти зоб незобен;
на се чудя я сиромах,
че са годи Павел юнак
за девойка презморянка,
та са чуда я сиромах,
ка кю газа кални друми,
и да бия темни нощи,
и да пливам Бело море,
и натамо и навамо. -
Павлу майкя отговаря:
- Слава богу, сив-зелен кон,
тизе това грижа немай,
подухна ще горян ветър,
исуши ще кални друми,
огрея ще ясен месец,
ще одиме по видело.
Кум кю фана свети Иван,
ще пресуши Бело море,
ще пресуши Бело море,
ще минеме по сух песок
и натамо, и навамо,
дове щеме малка мома,
малка мома презморянка.
Станянине, господине!
Войнеговци, Софийско; коледна - на ерген (СбНУ 5, с. 12-13, №
5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|