62. ЛУДО - МЛАДО СЕ НАДПРЕВАРВА
СЪС СУР ЕЛЕН

Том II: Обредни песни

Пофали се лудо младо
снощи вечер на кладенци:
- Имам коня вирогона,
вири, ветри надигрува,
ясно слънце надваркува. -
Дочула го малка мома,
па на лудо отговаря:
- Хвала тебе, лудо-младо,
тизе имаш добра коня,
добра коня вирогоня,
вири, ветри надигрува,
ясно слънце надваркува;
язе имам дробна лова,
дробна лова, сури елен,
ако можеш да го стигнеш,
ти че мене да залибиш,
ако не мош да го стигнеш,
че ти земем добра коня. -
Верен облог учинили.
Кога било ютре рано,
рано рани лудо-младо,
рано зоби добра коня,
назоби го бели ориз,
набои го руйно вино,
па уяхна добра коня,
та отиде на момини,
на момини равни двори,
ка почукна бели порти:
- Излез, излез, малка мома,
опущи ми сури елен. -
Ете иде малка мома,
със папуци потропува,
сас пръстенье подрънкува,
опущи му сури елен.
Ка го погна през полето,
елен бега, надзат гледа,
два сахата напред бега,
та не може лудо-младо,
та не може да го стигне.
Отговаря сури елен:
- Хей, фала ти, лудо-младо,
не тепай си добра коня,
не е елен за ловенье,
че е елен три години,
три години млеко цицал,
млеко цицал на кошута,
седъм годин трева пасъл,
та йе пасал три рудини,
вода йе пил на изере,
на изере неначето-
не че може да ме стигнеш. -
Расърди се лудо-младо,
и расърди добра коня,
добра коня вирогоня,
прекара го през планини
и низ камене гроотливо,
та го гони тъкмо три дни,
тъкмо три дни и три нощи.
Се планини преодиа,
умори се добра коня,
елен още напред бега,
па го скара из планина,
дека моми платна бела
и невести тънки кърпи,
о далек се провикуе:
- Малки моми, сестри да сте,
и невести, снахи да сте,
напрострете бели платна,
направете вити обори,
насметете сури елен,
отиде ми добра коня. -
И они го послушаа:
напростреа бели платна,
направиа вити обор,
насметоа сури елен;
пристигна го лудо-младо,
махна с копье, надена го,
та па бръкна у джепове,
сите моми подарило,
ариза им по жълтица.
Една мома не дарило,
она му се разсърдила.
Отговара лудо-младо:
- Не се сърди, малка мома,
я съм тебе самси дарба;
нал сме облог учиниели,
те си гледай сури елн,
ка си стигна лудо-младо. -
И си везе малка мома,
пръвно либе дур до века.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.