60. МОМЪК НА СВАТБАТА НА ЛИБЕТО СИ

Том II: Обредни песни

Стани нине, господине,
Дано бано, Дан войвода.
Що ти порти отворени
и у порти тънка бела,
тънка бела уруглица?
Не е била тънка бела,
тънка бела уруглица,
най е била невестица.
Невестица клинци държи.
Млад Миалчо и говори:
- Назад, назад, невестице,
в тебе да се не загледам,
коньо да си не убода,
от дружина да остана. -
Невеста се назад върна,
дребни сълзи си порони,
тънки пръсти си потроши
и в градинката си влезе,
па си набра смесно цвеке,
укити си смесна китка:
- На ти, либе, смесна китка.
Доде китка руйно седи,
до тогива либе чака. -
Па замина млад Миаил,
та воюва мало-млого,
мало, млого - девет годин.
Кога десета покара,
китка си е повейнала.
Миал на дружина дума:
- Хайде да си гатанчици,
гатанчици гатуваме.
Посадил бех ябълчица
у бащини равни двори;
сека годин си цъфтеше,
а сега е повейнала,
повейнала, посъйнала. -
Никой си не е отгатнал,
гатнал си е сам Миаил:
- Не е било ябълчица,
най е било невестица. -
Дружина си тиом дума:
- Да го пуснем да си иде. -
Па си тръгна млад Миаил,
па е вървел млого, малко
и е стигнал край лозята.
Там си копа стари дедо! -
- Помага бог, стари дедо! -
- Дал бог добро, чер калугер! -
- Що си копаш бело лозе -
нали днеска й света неделя? -
Отговаря стари дедо:
- Не копам го да го имам,
най го копам да го немам,
че си имам една сина,
една сина Миаила.
У събота му годеж пийме,
у неделя тежка сватба,
у понеделник абер дойде
на войната да отиде.
Па воева мало, млого,
мало, млого- девет годин.
Днеска му се либе жени. -
Па замина млад Миаил,
па завари стара баба,
стара баба на барата,
че си пере мурги дреи.
- Помага бог, стара бабо!
Що си переш мурги дреи -
нали днеска й света неделя? -
Стара баба отговаря:
- Ой та тебе, стар калугер,
не ги пера да ги имам,
най ги пера да ги немам,
че си имам една сина,
една сина Миаила.
Днеска му се либе жени. -
Черн калугер отговаря:
-Леле варе, стара бабо,
ай да идем на сватбата. -
Стара баба отговаря:
- Яз не мога да си ида,
че е мене домъчнело. -
Та замина млад Миаил
и на сватбата отиде .
- Помага бог, стари куми,
и виезе, стари девере,
изведете невестица
ръка тя да ми целуне.
Подаде и лева ръка,
тя го позна по пръстена,
че той и първо либе.
Невестица проговаря:
- Прощавайте, стари куми,
и виезе, стари девере,
ази вече ви оставам -
това ми е първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.