|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
6. ДИМНОВИДЕЦ ПРЕДАДЕН
ОТ ЛИБЕТО СИ НА ТАТАРИ
Том II: Обредни
песни
Димновидец вино пие
със неговото първно либе,
със негова стара майка,
със негова мила сестра.
Димновидец отговаря:
- Надзърни се, първно либе,
надзърни се на портите -
нещо ми се зачувуя -
конски тропот, турски сговор. -
Погледнала на полето,
па се назад повърнала,
с гайтан порти затворила.
- Пийни, пийни, Димновиде,
пийни, пийни добро вино!
Кога пиеш добро вино,
Още толко хубав стаяш:
Низ гърло ти се цъклее
като низ чаша цъклена. -
Отговаря на сестра си:
- Леле, сестро Катерино,
я надзърни, мила сестро,
да надзърнеш на портите:
нещо ми се зачувуя
конски тропот, турски сговор. -
Га погледна на портите,
га надзърна на полето
све е поле поцърнело -
църни угле и татаре
да си лова Димновиде.
Повърна се мила сестра:
- Леле, брате Димновиде,
дека сестра да те скрие? -
Па отвори шарен ковчег
и разтръси тенки даре,
па го тури у дарове,
у дарове, у ковчези,
отнесе го у горица,
у горица, зелен листник,
па го тури у листнико.
Па се назад повърнала,
повърнала у дворове.
Напунили църни угле,
църни угле и татаре,
па фанали нему либе,
фанали го, удрили го,
удрили го през полите:
- Кажи, мори, Димновиде!
А она им отговаря:
- Не съм айдук, не го зная,
фанете си нему сестра,
она че каже Димновида. -
Фанаха си клети турце,
фанаха си мила сестра,
фанаха я, мъчиха я:
- Кажи, мори, твоя брата,
Твоя брата Димновида:
че сечеме бели ръце,
че въртиме църни очи,
че сечеме бели нози
да си кажеш мила брата. -
- Се сечете, нищо не знам,
извъртете - я па не знам. -
Отсекли й бели ръце,
Отсекли й бели нози,
Извъртели църни очи,
Та па она не казала.
Па фанали пръвно либе.
Пръвно либе отговаря:
- Ей го горе у горица,
у горица, зелен листак,
у листако шарен ковчег,
у ковчего тенки даре. -
Отишли са, нашли са го.
Фанаха го, везаха го,
везаха му бели ръце,
у дома го закарали.
Извика си нему сестра:
- Леле, брате Димновиде,
немам очи да те видим,
немам ръце да те прегърнем,
немам нозе да те изпратим. -
На турце са нажалило,
та пущиха Димновиде.
Мошино, Пернишко; коледна - на Бъдни вечер (Илиев, с. 98-100,
№ 72).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|