455. ЩО ПОЦЪРНИ ТВОЯ МАЙКА

Том II: Обредни песни

Леле, внуко Разделино,
що ни стори ова чудо,
ова чудо нечуено,
Разделино, се раздели,
и от майка, и от татко,
и от баба, и от тетка,
и от сите ни родеи.
Що поцърни твоя майка,
най-поеке мене стара,
твоя баба прегърбена,
прегърбена, ослепена.
Сладка внуко Разделино,
поврати се и не оди,
не разплакуй сета кукя,
яз да одам вместо тебе,
оти мене ми йе редо
да умрам, да куртулисам,
от пустава старост гърда.
Яз требаше да си умрам,
ами за ощо останав,
зер за тебе се да жалам!
Що по-бърго да прежалам:
дали твоя личотия,
дали твоя умнотия,
дали твоя кроткотия,
дали твоя поризливост!
Атър никому не къшеше,
дури на малките деца.
Мила внуко, нажали се,
нажали се, поврати се,
от кай що си кинисало,
ти си болно и неолно,
не ке можиш да доодиш.
Леле, сладка внука на баба де!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.