45. ПОБЛЕЯЛА БЕЛА РОЙКЯ

Том II: Обредни песни

Поблеяла бела Ройкя
среди нощи полунощи.
Не дочу я ниде никой,
на я дочу Нойкьо чобан,
та па Ройкьи отговара:
- Слава богу, бела Ройкье,
защо блееш всреди нощи,
всреди нощи, полунощи?
Дали ми си трева гладна,
или ми си сол безсолна,
или ми си вода жадна? -
Бела Ройкя отговара:
- Слава богу, Нойкьо чобан,
нито ти сам трева гладна,
нито ти сам сол безсолна,
нито ти сам вода жадна;
на ма даде на премлади,
на премлади овчарчета,
да ма пасат дека гаски,
дека гаски троско пасат,
дека моми платна белат -
и невести тенки кърпи. -
Рано рани Нойкьо чобан,
та си узе меден кавал,
меден кавал кован кривак,
та отиде на планина,
на планина, на рудина.
Кога било каде пладне,
ударила ситна роса,
засвирил е Нойкьо чобан,
задремало сиво стадо,
задремала бела Ройкя.
Придеби я Нойкьо чобан,
та и узе пастро ягне,
па го турна под япунджак.
Сабуди са бела Ройкя,
туко блее, туко татне.
Нойкьо чобан отговара:
- Слава богу, бела Ройкье,
защо блееш, защо татнеш? -
Бела Ройкя отговара:
- Слава богу, Нойкьо чобан,
та ми нема пастро ягне. -
Нойкьо чобан отговара:
ка е тебе за ягнето,
така е мене за либето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.