|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
446. РАНО РАНИЛА ЗА ВОДА
Том II: Обредни
песни
- Росна ми, росна росице,
чернойока невясто,
къдя си рано ранила
сас бели менци на вода,
по това росно ливаде,
та ти са росни полите
и кални ти са чехлите?
- Ранила сам си, ранила,
че сам си чула, разбрала,
либе ми болно лежало
навръх на Стара планина,
на Картичова могила.
Морава му йе постеля,
мермер му камик возглавье,
темен му облак завивка,
а сух му пелин сенчица.
Панагюрище, сватбена - на хоро в понеделник сутринта при водене
за вода (СбНУ 3, с. 68, № 8).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|