|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
438. НЕВЕСТА РАЗГОВАРЯ СЪС СЛЪНЦЕТО
Том II: Обредни
песни
Излегла йе невестата
от утрина во неделя
да си мете рамни дворье,
дворье мете, солдзи рони.
Изметила, изчистила,
та застана спроти слонце,
спроти слонце от протива,
со слонцето си зборува:
- Ей ти, слонце, летно слонце!
Ти си греиш нависоко,
ти си гледаш надалеку,
надалеку, нашироко,
нели виде моята майка,
моята майка, мойот тейко
и моите до два брата,
до два брата, два близнака,
и моите до две снахи,
до две снахи и две сестри? -
Слонцето й проговара:
- Ей, невесто църнооко!
Вчера оттам поминах,
твоята майка колак месе,
твойте бракя коня седлат,
твойте снахи вино точат,
твойте сестри венци виат,
ке си ходат за невеста.
Велес; сватбена - на трапезата, когато невестата се кланя на кума
(Миладиновци, № 573).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|