410. МАЙЧИНКО, СТАРА МАЙЧИНКО

Том II: Обредни песни

- Майчинко, стара майчинко,
каде ма сбираш, отгеляш,
та мъ сичкото разгеляш
с твоена руба голема?
Слушах та й, слушах, майчице,
нъ можих ли да ти огудя? -
- Дощиркьо моя, дощиркьо,
авлекь си лю все угада,
ай сой е дошло, дощиркьо,
и е сам по-напреш гелена.
Слушай мъ, слушай, дощирьо,
каквоно рекат дедоно,
дедоно, та и бабана.
Вутрину ранко становай,
да съ огънян накладеш,
да съ мъ двор измътеш,
да съ паница измиеш.
Дощиркьо моя, дощиркьо,
ага мъ дойде дедоно,
дедоно, още бабана,
права да съ мъ становаш,
ихтибарян да хмъ имаш.
Ага хмъ имаш ихтибар,
чъ щъ и сгода да има.
Ага мъ дойдъ дедоно
от оранъ й от копанъ,
да го, дощиркьо, собуеш,
кальчунь да му отросиш,
та си му зомъ ибрикя,
ибрикя, още лехеня,
да си ракинъ измие.
Ага да си са наяде,
пак си донеси лехенян,
лехенян, още ибрикя,
да си ракинъ измие. -
- Майчинко, стара майчинко,
как що да си хи наема?
- Дощиркьо, моя дощиркьо,
то мъ са сичко наима,
ами мъ гльодай, дощиркьо,
ага да си са обличаш,
да та дедоно нъ виги,
дедоно, ощъ бабина,
и ощъ младъ допера.
Боса да си мъ иъ торнъш,
ранко да си мъ становаш,
коситъ да си разчешеш,
ръченик да си забрадиш,
синджира да си закачиш,
синджира и курешница.
Ага мъ торнъш въз село,
ваз село, дощиркьо, низ село, .
да си та сички погльодат
как си си, сине, торнала,
торнала, ощъ стьогнала,
хубавка и курдисанка,
и хубавко забраденка. -
- Аз ще да ида, майчинко,
вав пустъ чуздъ комшии,
как що да си хи найома,
ага ми й желно и бално
за нашата си махало,
за мойта дребна дружчица,
за нашъ близнъ комшии,
за нашъ равнъ дворовъ,
за въсокинъ барчинъ.
Ага си, майчо, погледна,
че са се, майчо, сбералъ,
сбералъ, още торналъ,
моинъ дребнъ дружчицъ
на червенънъ брусницъ,
та си брусницъ наберо,
та си ми хоро направят,
та си ми песень запейо,
и си ми хоро играят,
как жа си слушам, майчинко,
га мъ е ецъ желничко,
желничко, ощъ балничко? -
- Дощирю моя, дощирю,
мене е още по-бално,
ага мъ станъ утирну,
га та нема вав кощана,
и менъ й, дощирю, шутичко,
шутичко, още балничко.
Кой ще да си ма измени,
да си мъ станъ утирну,
картохан да мъ опраши,
жолтана жотва да жона.
Менъ е още по-бално,
чъ га мъ станъ утрину,
та си та, дощирю, проводя
нах овчерънъ да идъш,
прогюма да хми отнъсеш,
та си та пратя на нива,
жолтана жотва да жонъш,
та мъ сбъреш снопено,
конецо да съ товаряш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.