399. ЕЛА СЕ ВИЕ, ПРЕВИВА - 4

Том II: Обредни песни

Ела се свива, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, роду голяма,
п ти, рожделна майчице,
дену си мене носила
деветь мясеца на сарце
и три години на раци!
- Дощеру моя майчина,
ти ми са збираш, торнуваш,
ам мене кому оставеш;
утрину ранку да стане,
водица да ми донесе,
оганьчек да ми накладе,
дворену да ми размете. . .
- Мале ле, стара мале ле,
оставем си та, мале ле,
на мойта сестра по-малка:
та ще ти вода дониса,
та ще ти огань наклада,
та ще ти дворье размита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.