313. ЗДРАВЧЕ, ВЕНЧЕ, МИРИЗЛИВО ЦВЕТЕ

Том II: Обредни песни

Здравче, венче, меризльиво цвеке,
здравче, венче, берат ле те моми?
Здравче, венче, китат ле те китки? -
А здравец им потиом говори:
- Мари моми, мари луди ли сте,
луди ли сте, мари, и пияни?
Та мене ли, моми, да не берат,
та мене ли китки да не вият!
Сета гора од мене мерише,
а най-века становите камен. -
Стои мома на становен камен,
та си брои месеци, години,
и на месец потиом говори:
- Е месече, турско помошниче,
е годино, наша неправино!
Заисках си мома од малено,
од малено дури до гулемо,
а они я мене не дадоа,
дадоа я другиму юнака,
а менека кума окумия,
па брато ми девер деверия,
та ойдохме цръкви на венчанье,
ете отам едно соколенце,
та ми лети над русата глава,
с крила трепти, с уста дума дума:
- Венчай, куме, немой воздишати!
Благославяй, немой люто клети! -
А язе му вельим и говорим:
- Е тизека, сиво соколенце,
я не къна, сърцето ми къне,
каил ле си, боже, или не си!
Да бог даде моята кумица
векувала като качун цвекье,
род родила като фръба грозье,
нечувала като кукувица,
процъфтела като игличица,
каща збрала като прах на тупан. -
Мари веро, мари люта клетво!
Ка я прокле кумо господино,
ка я прокле, така я се стигна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.