|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
295. ЗАЩО СИ, ГОРО, ПОВЯХНАЛА
Том II: Обредни
песни
Мъри горо, зелена дъбраво,
що си, горо, зелена вянала?
Дъл та е слана осланила,
или та е пожар опожарил?
- Нито ма е слана осланила,
нито ма е пожар опожарил;
деойка е боса поминала,
гола, боса, още гологлава,
да ми иде вав росно ливадье,
да нажъне росна детелина,
да нахрани зетьовата коня,
да са готви рано вав неделя,
рано вав неделя за млада зетя.
Демирхисарско, сватбена - когато замесват питите за засевки и
забъркват брашното с босилек (СбНУ 4, с. 34).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|