270. РОДИ МАЙКА ДО ДВА МИЛИ СИНА

Том II: Обредни песни

Роди майка до два мили сина,
родила ги у гладна година.
Како ги е майка народила,
така ги е майка исчувала -
с вурка прела, та ги е ранила,
с разбой ткала, та ги облачила,
така ги е майка исчувала.
Дойде време майка да ги жени,
па обиде ора и градове
да си найде за сина прилика.
Къде найде за сина прилика,
тамо нема за майка роднина
и си нема за баща спогодба.
Па си ойде у латинска земня
да гледа латинското оро.
Погледа се майка, насмея се,
арекса си две тънки латинки -
тамо найде за сина прилика
и си найде за баща роднина,
и си найде за майка одмена.
Утъкми ги майка, поведе ги,
поведе ги през гора зелена.
На майка е млого докьевло,
къга викна тънко гласовито,
от гората шума попадало,
от земнята трава повейнала.
Сретнаа ги два сиви сокола,
па паднаа на убави моми,
паднаа им на десни раменя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.