|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
268. РОДИ МАЙКА ТОВА МЪЖКО ДЕТЕ
Том II: Обредни
песни
Роди майка това мушко дете,
а го роди, дете продумало:
- Айде, мале, мене кръщавайте!
Да викнеме кума и на попо,
дойде време цару да помагам! -
Майка му се чудом усчудила,
па викая кумо и па попо,
та кръстия това мушко дете,
име му йе дете Ортадия,
па седнаа у чесни трапези
да си пият вино и ракия.
Они одът, а дете трепери,
на майка си потийо говори:
- Дай ми, мале, златните ключеве
да улезнем у шикли одаи,
да облечем бащино оруже!
Дай ми, мале, златните ключеве
да улезнем у ладни яъри,
да изберем коня спрема мене,
баща ми йе у битка загинал. -
Па улезна у шикли одаи,
та облече бащини оруже,
па улезна у ладни яъри,
та изведе коня спрема него,
оседла го дете, оружа го,
па му стегна дванаесе колана,
па му ступи на десна зенгия,
та се качи на враната коня.
Па пооди дете и трепери,
а майка му потийо говори:
- Я застани, дете Ортадийе,
йоще еднъш тебе майка да подои! -
Дете нема къга сбогом да си прави,
яна коня цару да помага,
сбогом прави с кума па и с попо,
и си тръгна дете Ортадия.
Босилиград, на "повойница" (пита) на момче (СбНУ 32,
с. 132, № І).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|