26. ЛОША ВЕСТ ЗА ЦАР КОСТАДИН

Том II: Обредни песни

Завил се е сив-бял сокол
над царюви равни дори,
стана сега тъкмо три дни,
тъкмо три дни и три нощи,
дето се е сокол завил:
ни на небо отфръкнува,
ни на земя той кацнува.
Видеха го царювите,
царювите доганджии,
те си царю отговарят:
- Ой та тебе, цар Костадин,
завил се е сив бял сокол
над твоите равни дори,
ей го сега тъкмо три дни,
тъкмо три дни и три нощи,
ни на небо отфръкнува,
ни на земя той кацнува. -
Цар Костадин отговаря:
- Ой ве вие доганджии,
изведете бърза коня,
белки му се месо яде. -
Изведоха бърза коня,
още толкоз се завъртя.
Като видя цар Костадин,
той си тихом отговаря:
- Изнесете леген вода,
белки му се вода пие. -
Ако му се вода пие,
нека слезе, нека пие. -
Изнесоха леген вода,
още толкоз се завъртя.
Цар Костадин отговаря:
- Изнесете столнината,
турете я насред дори,
да посенна, да погледам,
да погледам сокол пиле,
как се сокол усуква. -
Изнесоха столнината.
Цар Костадин на стол сенна
да погледа сокол пиле.
Де го видя сокол пиле,
трепна с криле, книга пусна
на царюви златни скути.
Цар Костадин книга гледа,
книга гледа, сълзи рони.
На книгата писано бе:
- Ой те тебе, цар Костадин,
да си станеш от столнина,
друг ще сенне на столнина,
твойто ше да царство панне,
турско царство ше да стане. -
Дорде царят книга гледа,
на й турците дофтасали
и царството обсебили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.