256. СВЕТИ ГЕОРГИ ПРОКЛИНА ОВЕСА И ТРЕПЕТЛИКАТА

Том II: Обредни песни

Свети Гиоргия коня кове
се от сребро и от злато,
гривата му обнизана
сребро, злато, безцен камен.
Па си стана свет Гиоргия,
та си яхна врана коня
да си обиде синура.
Се се жита преклонила:
ръжевете до колена,
пченицата дор до земи.
Свет Гиоргия говореше:
- Пченичице, белиице,
тизека, моме, най-требеш -
в църква да та уносат, -
литургия да те служат!
Гиди жито овесово,
току стои, та трепери.
Свет Гиоргия от тука си,
от тука си весел пойде,
от таде си сръден иде,
ем си иде, ем си кълне:
- Леле, боже, мили боже,
в църква овес не пращай,
коливо не го турайте,
в литургия не турайте -
на свинете го давайте!
Нека стои да трепери,
от земи да си закласи! -
Па си стана свет Гиоргия,
та си ойде у планина.
Се се дървя наклония;
гиди дърво трепетлика,
току стои, та трепери.
Погледа го свет Гиоргия,
по път иде, люто кълне:
- Гиди дърво трепетлика,
се да стоиш, да трепериш,
нищо тизе да не родиш,
нищо от теб да не яде -
нито овци, нито кози!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.