|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
246. ЯНА БЕЗДЕТНА
Том II: Обредни
песни
Ой Яно, Яно, хубава Яно!
Обзела ми е Янина майка,
обзела ми е чуздо сираче,
чуздо сираче, чуздо да гледа.
Тя го гледа, Яна го кълне,
Яна го кълне: - Ой дете, дете,
ой, дете, дете, ой пусто дете,
чума да дойде, тебе да земе,
тебе да земе, тъс да си иде! -
Де я дочула Янина майка,
на Яна вели, вели, говори:
- Ой Яно, Яно, ой, мила керко,
расни ми, Яно, расни, порасни,
да се оглавиш, да се ожениш,
нищо да нямаш, сичко да стигнеш,
от сърце чедо, Яно, да нямаш;
та да ми идеш, хубава Яно,
та да ми идеш край Църно море,
та да ми чуеш риба да пее,
риба да пее, мрамор да свире,
та да ми земеш мраморен камен,
та да го носиш девет месеца,
та да го видиш- па си е камен,
па си е камен, камен, та камен. -
Раснала Яна, расла, порасла,
та са оглави и са ожени;
нищо нямала, сичко стигнала,
от сърце чедо Яна нямала,
та е отишла хубава Яна,
та е отишла край Църно море,
та е видела риба да пее,
риба да пее, мрамор да свире,
та е обзела мраморен камен,
та го носила девет месеца,
та го видела хубава Яна -
па си е камен, камен, та камен.
Гайтаново, Неврокопско (Гоцеделчевско), на Великден - след черковен
отпуск и около черквата (Илиев, с. 344-345, № 282).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|