243. СТOЯНА И ЗМЕЙ

Том II: Обредни песни

Стояно мари, Стояно!
Стояна братя карали,
оти не са пременява,
оти не ходи с момите,
с момите на хорото.
На Стояна се нажелило,
та си юбзе двете стомни,
та отиде тука горе,
тука горе в планината,
в планината на чешмите,
та си рукна и подрукна:
- Ой ти, змейо горянине,
къде да си, ся тук да си,
язи с тебе да си дойда! -
Де я дочу змей горянин,
та си слязе при Стояна,
на Стояна си говори:
- Стояно мари, Стояно,
мари защо ма ти рукаш? -
Я Стояна му говори:
- Ой ти, змейо горянине,
язи със теб ке си дойда. -
Я змея си хи говори:
- Мари, бърни са, Стояно,
ти са прости със майка ти.
Да ма си, мари, чекала
в четвъртък според петък:
ке заведа силна сватба -
да дванайсте змейове
и тринайсте змеици. -
Та са върнала Стояна.
Кога било в четвъртък,
в четвъртък според петък,
пременила се Стояна
с най-хубавата премяна,
най що й руба приляга
и на майка си говори:
- Маю ле, мила майчице,
маю, дай да те попощя
и си ми, маю, прощавай,
не ще са веке видиме. -
Още рече, не отрече,
зададе се темен облак,
загръмяло, затрещяло
и си дигнаха Стояна,
дигнаха я в синьо небе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.