|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
239. СТОЙНА И ЮДИ
Том II: Обредни
песни
Стойнинке, харна невясто!
Стойна на двори седеше
мъжко си дете държеше
и капата му нижеше
от два ми реда бял бисер,
от три ми реда желтици.
Де ми духнаха, духнаха
зимни студени вятрове.
Духнаха Стойна невяста,
та я духнаха, духнаха
във Пирин стара планина,
на пиринските езера,
къде са юди люляха.
Старай юда говори:
- Стойнинке, харна невясто,
ела са, Стойно, полюлей
на нашите златни люлки,
не бери кахър, ядове
за твоето мъжко дете;
вчера минахме, минахме,
през вашите мали порти:
зълви ти дете люляха
и си му песне пеяха:
- Люли ми, нани, мъжко дете,
ти да бе ризик имало,
ти не би сирак останало
на три недели без татко
и на три месеца без майка.
Гайтаниново, Неврокопско, на Великден и Гергьовден (Илиев, с.
331-332, № 272).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|