234. СОКОЛ ПАЗИ ЯНИНИ СРЕБЪРНИ ЯБЪЛКИ

Том II: Обредни песни

Била ми е Яна
войводова слуга,
та ми е служила
три дни и три нощи,
дури задремала,
чаше изпуснала
пълна рамна с вино.
Де чаше паднала,
там дърво зиляло,
дърво дафиново;
листе покарало
се бяли грошове;
цвят са разцъфтяло
се желти желтици;
рожба е родило
сребърни ябълки.
Сокола туриле
ябълки да чува.
Отдека ми иде
соколица либе,
на сокол говори:
- Соколе ле, либе,
мари откъни ми
макар едно зърно
сребърна ябълка. -
Я сокол й каже:
- Соколице, либе,
та откънал би ти
и две, и три зърна
сребърни ябълки,
яла си не смяя,
че си ми доодат
царьови робини
по дваж, по триж днеска,
та ябълки броят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.