|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
225. КУМИЧИЛИ СЕ МОМИТЕ - 1
Том II: Обредни
песни
Кумичале са се момите.
Напред, напред, кумице.
- Коя се падна кумица? -
- Падна се (***).
- Айде у тях да я заведем. -
Като у тях отидохме,
леко майка й викаше:
- Я изляз, майко, я изляз,
че иде кумичка (***).
Отвори порти високи,
размети двори широки,
постели черги шарени
кумички да си насядат,
па стани, майко, пошетай,
та да ни, майко, нагостиш.
Торос (Лазар Станево), Луковитско, на Връбница - кумичене; (***)
- казват името на момата (Стоин-ТВ, с. 116, № 485).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|