224. ТОДОР И ТОДОРА

Том II: Обредни песни

Един е Тодор желепин.
Чул се е Тодор и прочул,
че знае книга голема.
Узе си книга у рака,
та па се качи, изкачи
на високите чардаци,
на джамлиите пенджери,
голема книга четеше:
кой коя мома да земе.
На Тодор се е паднало
Тодор Тодора да земе,
Тодора мома хубава,
кумовата най-млада.
Засака Тодор Тодора,
сака я, не дадоа я;
баща я, майкя не дават,
че си йе рода голема,
голема рода кумова.
Тодору жалба остана,
Тодор си писмо изписа,
та го по сестра изпрати,
та го Тодори запрати,
на сестра мило зарача:
- Сестро Елено, Елено!
Кога намериш Тодора,
писмото да й подадеш,
та да й рачиш, порачаш,
писмото скришом да чува. -
И Елена го послуша,
даде писмото Тодори
и на Тодора говоре
какво й Тодор приказа.
Тодора писмо прочете,
у ситно писмо писано:
- Можеш да кажеш, Тодоро,
що сам ти рекал да свършиш,
по-скоро да го извършиш,
кърпата да ми ушиеш,
китката да ми накитиш,
у кърпа да я увиеш,
по сестра да я допратиш,
да тура китка у чаша,
заман да ми е весела,
какво си тизе весела.
Кога погледна у китка,
да ми се тъга отлечи,
да тура кърпа пред куна,
кога погледна у кърпа,
душа да ми се утеши. -
А Тодора му говоре:
- Гьяче Тодоре, Тодоре!
Добра сме лика прилика,
добре е да се земеме,
мама и тате не дават,
защо сме рода голема,
голема рода кумова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.