|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
222. СНАХАТА НА НОНКО ДЖЕЛЕПИН И
ДАМЯН ХАЙДУТИН СЕ ОКАЗВАТ БРАТ И СЕСТРА
Том II: Обредни
песни
Нонко ле, джелепино ле!
Заръчал Дамян хайдутин
От айдучката планина:
- Да готви Нонко джелепин
до девет крави ялови
и девет пещи кисело,
и до две бъчви със вино,
третата върла ракия,
че ще да дойда, да дойда,
в хубава света неделя
със седемдесе дружина,
със седемдесе и седем. -
Къ дочу Нонко таз дума,
по двори оди уилен,
уилен Нонко, угрижен.
Съгледала го снаха му,
снаха му, млада Стояна,
па си на Нонко говори:
- Тяйно ле, мили тяйно ле,
що по двор одиш уилен,
уилен, тяйно, угрижен?
А Нонко си й говори:
- Снао Стояно, Стояно,
къ да не одя уилен,
уилен, снао, угрижен!
Заръчал Дамян млад айдук
От айдучката планина
Да готви Нонко джелепин
до девет крави ялови
и девет пещи кисело,
и до две бъчви със вино,
третата върла ракия,
че ще да дойда, да дойда,
в хубава света неделя
със седемдесе дружина,
със седемдесе и седем;
кой ждъ ги, снао, посрещне,
посрещне, снао, изпрати? -
Я Стояна му говори:
- Тяйно ле, мили тяйно ле,
сичко ми, тяйно, приготви,
я ще ги сама посрещна. -
Га било света неделя,
сичко й Нонко приготвил,
па са сичките бегале,
току Стояна остана;
ето и Дамян де иде,
та си на порти почука.
Излянала е Стояна,
та ми портите отвори,
я Дамян си й говори:
- Нонкова милна ти снао,
къде е Нонко джелепин
портите да ни отвори
и коне да ми прифане? -
Я Стояна му говори:
- Тука би бога, Дамяне,
снощи айдуци дойдоха,
та си ми Нонко фанаха,
фанаха и закараха. -
Па си въвъ двори влязнале,
три дни са яле и пиле;
Стояна права стояла,
руйно ги вино служила
със тая чаша дюлия.
Дамян дружина говори:
- Дружина, вярна, сговорна,
нема тук Нонко джелепин,
дай да фанеме снаа му,
да я водиме, водиме,
на айдучките одаи. -
Я Стояна му говори:
- Брайно Дамяне, Дамяне,
знаеш ли, брайно, помниш ли,
кога си с мама седяхме,
та чузда урка предяхме
и тебе, брайно, ранехме,
ранехме и обличахме? -
Я Дамян си й говори:
- Ти ли си, сестро Стояно,
оти ми скоро не каза?
Много ядохме и пихме,
много ви золум сторихме. -
Па на дружина говори:
- Дружина вярна, сговорна,
дай да поберем берия,
да арижеме Стояна. -
Па са побрали берия,
та аризали Стояна
до шиник бяли грошове
и половина желтици.
Радилово, Пещерско, лазарска на търговец (Илиев, с. 196-199, №
142).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|