21. ДАН ВОЙВОДА И ЗМЕЙЧЕ

Том II: Обредни песни

Накан стори Дан войвода,
Дани ле, Данчо ле, Дан войвода,
накан стори лов да гони.
Той калеса долноселци,
долноселци с атовете.
Калеса ги, те са дошле.
Поведе ги Дан войвода
татък доло в тъмен лъгак
да си търсат дремна лова,
дремна лова яребичова.
Не намери дремна лова,
дремна лова яребичова,
най намери малко змейче,
намери го, позабра го.
Отговаря малко змейче:
- Повъзпри си, Дан войвода,
повъзпри си другоселци,
долноселци с атовете,
аз си имам змейном тейно,
ще извикам, той ще чуе,
той да чуе, тук ще дойде;
той си държи девет гради,
той ще даде трите гради
да откупи малко змейче. -
Повъзпря са Дан войвода,
провикна са малко змейче:
- Ой та тебе, змейном тейно,
ти да чуеш, тук да додеш. -
Той го зачул и отишъл.
- Ой та тебе, ти мой тейно,
ти си държеш девет гради,
я си отдай трите гради,
та откупи малко змейче. -
Отговаря змейном тейно:
- Аз без змейче аз си мога,
а без гради аз не мога. -
Пак го забра Дан войвода.
Отговаря малко змейче:
- Ой та тебе, Дан войвода,
повъзпри са, Дан войвода,
повъзпри си долноселци,
долноселци с атовете.
Аз си имам змейном майка,
ще извикам тук да дойде;
тя си държи до шест гради,
тя ще даде трите гради
да си откупи малко змейче. -
Повъзпря се Дан войвода.
Провикна се малко змейче:
- Ой та тебе, змейном майка,
ти да чуеш, тук да дойдеш. -
Де й зачула змейном майка,
как зачула, там отишла.
Отговаря малко змейче:
- Ой та тебе, змейном майка,
ти си държиш до шест гради,
я си отдай трите гради
да си откупи малко змейче. -
Отговаря змейном майка:
- Аз без гради аз си мога,
а без змейче хич не мога. -
Че отдаде трите гради,
че си откупи малко змейче.
Ой наздраве, Дан войвода,
тебе пеем, бога славим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.