|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
2. СВЕТИ НИКОЛА РАЗДАВА
МОРСКИ ПЯСЪК ЗА БЕРЕКЕТ
Том II: Обредни
песни
Заспал, задрямал свети Никола
во среде море на мермер плоча,
малко ми поспал той - три години.
До три години слънце не огря,
до три години вятър не вя,
до три години дъжд не ми връна,
та се не роди нищо берекет,
та ми станала тежка скъпия.
Тука помина Богородица,
та си разбуди свети Никола:
- Стани ми, стани, свети Никола. -
От сън си стана и се поклони.
Да що ме дигаш ти, света майко?
Да е станала тежка гладия:
ти да си земеш кола с волови,
да си напълниш от море песък,
от да си тръгнеш по сета земя;
къде да минеш, се да си сееш. -
Той пак си впрегна кола с волови,
оту си тръгна по сета земя,
със малко семе много берекет.
Къде със ръка, къде с два пръста,
по малко фърля, благословуват:
- От малко семе много берекет! -
Той ми изшетал по сета земя:
къде със ръка, къде с два пръста,
във пусто Скопие със сета кола.
Тресанче, Дебърско; никулденска (Илиев, с. 134-135, № 92).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|