|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
181. ТОДОРКА ВОЙНИК
Том II: Обредни
песни
Царя хабер проводи:
- Кой има синка-да прати,
кой няма-самси да поди. -
Бою сина няма да прати.
Той си по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше.
Той има девет дъщерки,
най-малката е Тодорка.
Тя на тяйни думаше:
- Що седиш, тяйне, да плачеш?
Ти поди, тяйне, ти поди
на яла паша чаршия,
купи на Тодорка премяна,
купи й пушка бойлийка,
купи й сабя френгия,
купи й шапка бойлия,
купи й конче хранено
и на кончето обруже,
да са премени Тодорка,
премени Тодорка, пребели.
Тяйно Тодорка послуша,
че стана тяйно, отиде
на Яла паша чаршия,
купи на Тодорка премяна,
купи й пушка бойлия…
Че са Тодорка премени,
че са на конче преметна,
че са юнашки провикна:
- Чакайте и мене, юнаци,
и я ще със вас да доса
на царя измет да чиня. -
Тия са чудом чудили,
един си на друг думали:
- Бре, каква й тая гидия?
Търсата мяза девойка,
погледа мяза млад юнак.
Айдете да я заведем
на Яла паша чаршия
при хурки и при кавали.
Тя ко ли й млада девойка,
тя ще хурки да изглява;
а ако ли й млад юнак,
той ще кавали да изглява. -
Тя била хитра, разумна,
че при кавали отишла
и ми кавали изглява.
- Хайдете да я заведем,
заведем в бахча сливенска,
при бял, при червен трендафил.
Тя ко ли й млада девойка,
тя ще китка да си увий;
той ако ли й млад юнак,
едно ще да си откъсне,
на чело ще го закити. -
Тя си едничко откъсна,
на чело си го закичи,
че са на конче преметна,
та че са виком провикна:
- Сега става девет години,
на царя измет чинехме-
никой ма мене не позна,
че аз съм млада девойка.
Владимирово, Добричко, за лазарска на мома (Илиев, с. 269-270,
№ 231).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|