|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
179. СЛЪНЧОВА ЖЕНИТБА
Том II: Обредни
песни
Братец Мария
тио говори:
- Излени вънка,
сестро Марийо,
да ми подаржиш
врането коне
да го подкова
стребърни плочи,
позлатни клинци. -
Я Мария му
тио говори:
- Изляла би,
милинки брайно,
яла не смея,
от ясно слънце,
че же ма види,
та же ма грабне. -
Я братец си й
тио говори:
- Излени вънка,
облачина е. -
Та е изляла
лепа Мария.
Къ си я видя
ясното слънце,
къ си я видя
през облаците,
та я грабнало
лепа Мария,
та я заведе
при стара майка.
Та е сторила
до три години,
та не продума
свекър, свекърва,
дуру сдобила
мъжко детенце.
Тогав продума
лепа Мария,
па на свекърва
тио говори:
- Ой мале, мале,
стара свекърво,
бръкни ми, мале,
в десни джебове,
та ми извади
златни отключи,
та ми отключи
шарени сандък,
та ми извади
свилни пелени,
свилни пелени,
ибришим повой,
щото ми ги е
майла пратила,
да ми увиеш
мъжко детенце.
Радилово, Пещерско, лазарска на мома (Илиев, с. 222-224, № 170).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|