133. КОЛЕДАРСКА БЛАГОСЛОВИЯ - 4

Том II: Обредни песни

Сабри момци коледарци,
де сте сабром сабрали
тая нощ в полунощ,
де лястори, де блястори:
черни чизми окаляли,
морави калпаци поросили.
И стайме, отидахме
у тоя нашия свети Никола,
та му полопахме, потропахме,
потропахме на чимшир порти,
млади булки разшетахме,
дребни му дяца разбудихме,
върли му кучета разлаяхме.
Той си на велика трапеза седяше,
мряна си риба ядяше,
ройно си вино пияше
и си добри гости канеше,
добри гости коледарци.
Ний смятайме, че е лош човяк,
та той бил добър човяк.
Кат сядяше, ядяше и пияше -
стана,
та на дари добра дара,
добра дара, вит кравай:
ако е медно - медно да са лей,
ако е сребро - сребро да са лей.
Та се е ляло и преляло,
през бряг преляло,
в амбара вляло.
О, вие речете, моя дружина,
амин!

Медни пчелички
по небо фъркали,
фъркали, бегали,
стигнали тая нашта Божа майка.
Тя си на кръстом път седяше,
братска дялба деляше:
на малкия брат
малката паничка, малката лъжичка,
на големия брат
голямата паничка, голямата лъжичка.
Малкият брат малко са мъчи -
господ много му дава;
голямият брат много са мъчи -
господ малко му дава.
Той са отнесе, понесе,
та отиде на божа гроб,
до девет свящи запали
и са на бога помоли:
- Дай ми дор един син, дор два сина. -
Де го господ послуша,
та му даде девет сина,
та си зе девет снахи
една от друга по-работни,
по-скопосни,
та разкопаа девет лозя,
девет лозя нови фитии,
та разораа девет ниви,
девет ниви стари кемемета-
до пладне оран орат,
след пладне лозе копаят.
Та посяя желто жито.
Даде господ, берекет стана,
та напълния девет амбара,
девет амбара желто жито.
Даде господ, берекет стана,
та напълния девет мази,
девет мази ройно вино.
Даде господ, катлък стана,
та са пръснаа девет амбара,
девет амбара желто жито,
девет мази ройно вино
по бакали, по тужари.
О, вие речете, моя дружина,
амин!

Тоя нашия свети Никола,
той му са отнесе, понесе
като риба море,
като пяна отгоре,
като елен с тънки рога
в честа гора,
като куче с ясен глас
в зелени гори,
като овчар с тежка сюрия
с ясни звънци,
като мома пременена,
пременена, наредена.
През срядсело заминава -
куче не га налава,
чувяк не га навикува
и са фата на орото,
на момите са присмива,
на момците са подиграва,
та сякаш от ней няма
по-елита, по-богата.
Във това море колко пясък има -
в тая къща толко кяр и берекет;
в тая гора колко листи има -
в тая къща толко кяр и берекет;
в това небе колко дзвязди има -
в тая къща толко кяр и берекет.
По имане, по стопани
ние заедно славим -
от нас малко,
от господа много.
О, вие речете, моя дружина,
амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.