|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
13. ЛОЗА, ОВЦА И ДЮЛЯ
Том II: Обредни
песни
Пофали са крива лоза, коладе ле:
- Яз съм лоза родовита,
родовита, плодовита:
от главинка до кошничка,
от дюлюмче возилничка,
возилница, стотилница. -
Зачула я бяла ройка,
отговаря бяла ройка:
- Ти си лоза родовита,
родовита, плодовита,
ала си ми кавгаджийка:
раздели-братя, разцепи-глава. -
Пофали се бяла ройка:
- Аз съм ройка, бяла ройка,
бяла ройка родовита,
родовита, даровита,
че съм одарила сички бърда,
по сяко бърдо пологарче,
по сяко трънче по фандъче.
Я да додеш по Коледа
да ми видиш мойта дарба!
Що съм старци подарила
със късаци и калпаци,
що съм момци подарила
със късаци и калпаци,
що съм моми пременила
с писани калци и калцуни. -
Че я зачу желта дюля,
желта дюля отговаря:
- Я съм дюля родовита,
родовита, плодовита:
от клонченце до кошченце,
от се дюля по прешевце! -
- Тебе пеем, бога славим!
Що по небе дремни дзвезди
и по земя дремна трева,
толкози здраве в тази къща!
Хаджи Муса (Морава), Свищовско; коледна (Илиев, с. 141-142, №
97).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|