|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
127. ЦАР КОСТАДИН ВЗЕМА
МОМА ЗА СНАХА
Том II: Обредни
песни
Сяла й мома ран босиляк
на бяла града в градинчица.
Кът го й сяла, бога моли:
- Боже, боже, мили боже,
отзаранка да припадне,
да припадне тъмна мъгла,
да поросне ситна роса,
да поникне ран босиляк. -
Припаднало й тъмна мъгла,
пороснало й ситна роса -
не никнало ран босиляк,
а никнало сребро, злато.
Зачуло са дор дом царя,
дор дом царя, цар Костадин.
Че изпрати калесници,
калесници, въпросници
да я вземат за снашица,
за снашица - баш царица.
Наздраве ти, малка мома,
от бога ти тва наздраве.
Радовец, Ямболско; непубликувана; коледна - на малко момиче.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|