126. ЧУБРАВИЧКА И ДАРЪТ Й ОТ МЛАДА БОГА

Том II: Обредни песни

Станянине, господине!
Говореа коледжане:
- Чубравичке, малка мома,
кой ти уши той кошулкя,
дур шарена, дур писана,
дур на игла изнесена.
Дали ти я майка шила,
дали ти я снаа шила,
дали ти я сестра шила,
или си я сама шила,
или ти е дар дарена. -
Чубравичка отговара:
- Фала вие, коледжане,
що питате да ви кажем:
нито ми я мама уши,
нито ми я снаа уши,
нито ми я сестра уши,
нито съм я сама шила,
нело ми е дар дарена.
Ка се роди млада бога,
млада бога и Божича,
та каниа моя майкя,
та отиде моя майкя,
мама ойде със погача,
със погача повойница,
и я ойдох със майка ми.
Завика се млада бога,
я залюлях млада бога,
залюлях го, запеях му:
- Нуни, нуни, млада бога,
млада бога и Божича! -
Смилило се Божа майкя,
та ми дари той кошулкя,
дур шарена, дур писана,
дур на игла изнесена,
даде ми я Божа майкя. -
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.