|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
119. СТАНЕНИК ДА ДАДЕ
СИНА СИ ЗА ЦАР - 2
Том II: Обредни
песни
Стани, стани, стар станиник,
Стани ми, стани, нине, стани, господине,
че ти идат добри гости,
добри гости куладници,
по добър ти хабер носят,
чи си имаш мъжка рожба,
пиши му са цар да бъди,
цар да бъди в Влашка зимя;
бей да бъди, бей бугдански.
Ютгуаря стар станиник:
- Имам, имам, бъф ни фащам,
мойта й синка твърде малка,
твърде й малка, тя й глупава,
ни можи са на кон качи,
на кон качи, царсту риди,
царсту риди, уйска тъкми. -
Ютгуарат добри гости,
добри гости коладници:
- Йой та тебя, стар станиник,
там си има до три слуги:
първа шъ гу на кон качи,
втора ша му царсту риди,
треа ша му уйска тъкми.
Голямо Алъч-кьой (Плачидол), Добричко; коледна - на малко момче
(СбНУ 4, с. 10, № 17).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|