116. ВИДА МОМА ВОЙНИК

Том II: Обредни песни

Видин баща по двор ходи -
Видо ле, момне ле, Коладе ле,
по двор ходи, сълзи рони,
че си няма мъжка рожба,
да си прати с уйниците.
Вида мома отговаря:
- Ой та тебе, по-стар тейно,
що по двор ходиш, сълзи рониш?
Я купи ми мъжки дрехи,
мъжки дрехи, та юнашки,
и ми купи мъжко конче,
мъжко конче, дълга пушка,
дълга пушка и пищови.
Купил и ги Видин баща,
облякла са Вида мома
с мъжки дрехи, та юнашки,
накичи са с чифтя пищови,
че са качи на хранен коня,
грамнала е дълга пушка.
Сички светци смаили са,
смаили са, погледали:
- Барем юнак, барем чудо!
Да я заведем на бял Дунав:
ако си е добър юнак,
ше преплави бял Дунава;
ако си е мома Вида,
ше си умий бялото лице,
бялото лице лебедово. -
Завели я на бял Дунав:
не си умила бялото лице,
най си преплула бял Дунава.
- Да я заведем в равни градинки:
ако си е мома Вида
ше набере сякакво цвете,
ша си увий размясна китка;
ако си е добър юнак,
ша си откъне едно стръкче,
ше го накичи на стърната. -
Не набрала сякакво цвете,
най си откънала едно стръкче,
едно стръкче босилково.
Ой наздраве, Видин тейно!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.