|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
112. ЛЕВЕНТ ЦВЕТА СЕ ОБЛАГА
С ЯН КЕХАЯ
Том II: Обредни
песни
Облага се левен Цвета
с овчарете, с кехаите,
облага се с Ян кехая:
че се лъжа с левен Цвета,
че я лъже Ян кехая:
ако може да излъже,
он че либи левен Цвета;
ако ли го тя излъже,
че му земе левен Цвета,
че му земе сиви стада.
Като било ютро рано,
премени се левен Цвета,
тури капа бамбуджевска,
обле руо панугерско,
яхна коня бегледжийска,
па си стана, та отиде,
та отиде у ливадье.
Отдалеке съгледали,
съгледали овчарете.
Ян кехая отговара:
- Ей овчаре, ей кехаи,
навъртайте сиви стада,
да фанеме вакъл овен,
щото носи златен звънец.
Ете иде низ София,
низ София бегледжия,
че ни зима за тревата,
за тревата отлахако. -
Слушали го овчарете,
навъртели сиво стадо,
та фанали вакъл овен,
що йе носил златен звънец.
Ка го везе левен Цвета,
понесе го левен Цвета,
па тогай се подсмеяла:
- Ха, овчаре, хей, кехаи,
и тизека, Ян кехая,
нал ти думах вчера заран,
вчера заран на кладенци,
сас мома се не облагай,
я ви нечем вакъл овен,
язе не съм низ София,
низ София бегледжия,
да ви зимам за тревата,
за тревата отлахако;
нал съм язе левен Цвета,
я ви нечем вакъл овен,
нал ви сакам сиво стадо
и во стадо Ян кехая.
Тогай пущи вакъл овен,
та им везе сиво стадо,
и во стадо Ян кехая; -
залиби го левен Цвета
пръвно либе дур до века.
Връбница, Софийско; коледна - на мома (СбНУ 3, с. 18).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2003
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни
песни. Съст. Радост Иванова, Тодор Ив. Живков. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. Обредни песни. Съст. Радост
Иванова, Тодор Ив. Живков. София, 1981.
|