|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
258. СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ ЗАД ГОРА ЗЕЛЕНА
Том V: Любовни песни
Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по поле падна,
лудо-младо край горица стои,
дни си брои, години си кълне:
- Е, годино, моя неправино!
Е, месече, мое помощниче!
Са нощ грееш, на турци помагаш,
а менека никой не помага!
Любих либне от мало, малено,
от малено дури до големо.
Кога стана либне за любене,
за любене, любне, за зимане,
оно ми го други преотмеа,
а менека кум окумиа,
а деница остаросватиа,
а братанче- премладо деверче.
Кога беше църкви за венчане,
собраа се проклетите моми,
Запояа гяволската пьесен:
"Таком Бога, куме, господине!
Венчай, куме, люто не проклинай,
Дижи венци, често не въздишай!"
А я си се туку чудом чудим,
я не кълнем, само сърце кълне,
не въздишам, душа ми въздиша!
Ярлово, Самоковско (Шапкарев, ч. I, отд. 4, № 737).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|