Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
247. ЩО МИРИШЕ ГОРАТА НА РОСЕН
Том V: Любовни песни
Мър, що мирише гората на росен,
що мирише гората на росен,
я полето на червен трендафил?
Дали ми са й горица развило,
или ми са й росен разцъфтяло?
То не било горица развита,
то не било росен разцъфтяло,
то най било момина градина.
Всред градина - бял столоват камък,
на камъку-самси юнак седи,
самси седи и самси говори:
- Какви години ний дочакахме?
Залюбих едно малко либе,
аз го либех и то ма ищеше.
Отде доде друго по-хубаво,
че ми отне мойто малко либе!
Преслав (СИБ 2, № 1098); "мър" се повтаря в началото
на всеки стих, а всеки стих се повтаря.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|