|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
136. НАРОЧЕЛ СТОЯН, ПОРОЧЕЛ
Том V: Любовни песни
Нарочел Стоян, порочел
от високата планина
до неговата майчица:
- Де да е майка да дойде,
утре ще овце да стрижем,
дребна ярина да сбира.
Зачу го майка, отиде:
- Защо ме викаш, сино ле?
- Викам те, викам, мале ле -
змия ми лежи в пазушка,
да дойдеш да я извадиш!
- Олеле, синко, страх ме е!
Я ща без сина походи,
ала без рока не мога.
Пак рочел Стоян, прочел
до неговия ян бубайко:
- Де да е баща да дойде!
Зачу го баща, отиде:
- Защо ме викаш, сино ле?
- Викам те, викам, бащо ле -
змия ми лежи в пазушка,
не можеш ли ми я извади?
- Ох леле, синко, не мога!
Я ща без сина походи,
ала без рока не мога!
Нарочал, Стоян, порочал:
- Де да е братче да дойде!
И той го зачу, отиде:
- Защо ме викаш, брате ле?
- Викам те, викам, братле ле -
змия ми лежи в пазушка,
не щеш ли ми я извади?
- Ох леле, братче, страх ме е!
Я ща без брата походи,
ала без рока не мога!
Нарочел, Стоян, порочел:
- Де да е любе да дойде!
Зачу го любе, отиде:
- Защо ме викаш, любе ле?
- Викам те, викам, любе ле -
змия ми лежи в пазушка,
не щеш ли ми я извади?
- Извади я ща, любе ле -
я ща без рока походи,
ала без любе не мога!
Вазсука бяло ракавче,
та му се усогна в пазушка
да му извади змияна.
Че не било змия усойна,
ами е било дипло кемере,
полни със жолти алтоне.
- Халал да са ти, любе ле,
моено дипло кемере!
Примовски-РНП, с. 167-168.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.12.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съст. Милена
Беновска-Събкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. V. Любовни песни. Съставителство
Милена Беновска-Събкова. София, 1982.
|