61. МАРКО И БРАТ МУ АНДРЕЯ ПРАВЯТ ОБЛОГ

Том І: Юнашки песни

Облог прая Марко и Андрея
да шетая през суи пладнини,
девет дена леба да не яда,
а па десет дена вода да не пия.
Шетали са ни млого, ни малко,
шетали са три дни и три нощи,
Андрей се водица припило,
па си пита ньему мило братче:
- Ой те, брате, по-стари от мене,
че да бодем моя врана коня
че му пием тия черни кърви.
- Слушай, брате, по-малкьи от мене,
ти не боди твоя врана коня,
но си слезни доле у горица,
тамо има Мара кръчмарица
де си дава вино и ракия.
Немой, брале, млад да се излъжеш,
немой, брале, от кон да си слезнеш.
Па си тръгна Андрея юначе,
па си тръгна през гора зелена.
Отдалек го Мара съгледала,
отдалек е китка си забола,
а от близо виком завикала:
- Бог помага, непознат юначе!
- Дал Бог добро, Маро кръчмарице!
Защо си се виком увикала
и защо си черно забрадила?
Дали ти е войно забегнало,
или ти е от рода умрело?
А она му тийо продумала:
- Нито ми е войно забегнало,
нито ми е от рода умрело;
запрело се вино троегодско,
ни се дава, ни се препродава.
Андрея ю тийо продума:
- Ой те тебе, Маро, тебе кръчмарице,
я изнеси един чебър вино,
я че пием и кон че напоим,
че ти дадем един дукат злато.
- Ой те тебе, непознат юначе,
ако Мара дукати зимала,
та би Мара сва гора златила.
Но си слезни доле на земята,
да идеме у ладни меяни,
ти че пиеш и язи с тебека.
Излъга се Андрея юначе,
та си Андрея от коня слезна,
улезная у ладии меяни.
Там седея педесе другари,
педесе ми турски еничери,
ем седея, ем си вино пия.
Не чекая Андрея да седне,
не чекая, Бог да гьи убие,
веднъг са му глава отрезали
и з глава титура играли.
Чека Марко ни млого, ни малко,
стана вече слънце на заода,
нема браток надзад да се върне,
па потегли браток да си търси.
Отдалек и ньего Мара съгледала
и дружину тийо продумала:
- Бога вази, педесе гавази,
какъв юнак през горица шета!
Ако можем него да излъжем,
мене че е калпак самурлия,
а вамо че е коня и оръжье.
Отдалек е китка си забола,
отблизо е виком завикала.
Пристигнал е Марко добър юнак,
пристигнал е до ладни меяни:
- Бог помага, Маро курварице,
не виде ли брата Андреаша?
А она е виком заплакала:
- Не съм ти видела ни брат, ни побратим,
нито сам видела, нито съм те чула!
- Я изнеси един чебър вино,
я да пием и кон да си поим!
А она му тийо продумала:
- Я си слезни, Марко Кральевиче,
че идеме в ладии меяни.
Па си слез на Марко добър юнак,
та улезна в ладни меяни,
там затече турци еничери,
де седея, вино та пиея
и з братова глава титра си играли.
Тежко падна Марку на сърцето.
Подаде му Мара кръчмарица,
подаде му чаша ведреница,
а Марко си чаша не земало,
но се бръкна във десна пазука,
та извади сабля дипленица,
що се дипли дванаесе пъти
и се носи у десна пазука.
Па извади сабля дипленица,
та замаа налево, надесно,
та посече турци еничери,
сал остана Мара курварица.
Па си Марко Мара запитало:
- Кажи, Маро, какво да ти сторим,
що издаде мое мило братче?
Намазал я лои и катрани,
па запали Мара курварица,
та горела три дни и три ночи.
Па си зема Марко добър юнак,
па си зема братовата глава,
па я турна коню у зобница
и си ойде дома на дворове,
та си каза жалба майци.
Зина майкя жалостива,
зина майкя, та за син заплака
и от душа майкя се раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.