5. СЕКУЛА И ЗМИЯ ТРОЕГЛАВА

Том І: Юнашки песни

Седнали ми до седум кралеи,
седнале ми на ладна меана,
ядет, пийет, мушафере чинет,
да шетает земя по краина.
И им велит Секула Детенце:
- Ти се моля, вуйко, да ме земиш,
да шетаме земя по краина,
да шетаме земя каравлашка,
да шетаме земя арбанешка,
да шетаме земя ингилезка,
да шетаме земя арапанска,
да шетаме земя туратинска.
Тога велит Марко Кралевике:
- Аз те зема, синко, да шетаме,
ама тамо, синко, ми йе лошо:
тамо немат ни вода студена,
тамо немат ни сенка висока,
да седниме да се оладиме.
Тамо имат бунар баталиа,
нътре имат змиа тройноглаа,
що да влезит, се си го изедвит,
никому му вода та не даат.
Тога велит Секула Детенце:
- Земайте ме, вуйко, я да идам!
Го зедое Секула Детенце,
отиде земя да шетает
да шетает земя по краина.
Ми пойдое во гора зелена,
ми найдое бунар баталиа
и ним им се студна вода спило.
Тога велит лудечек Секула:
- Ай ви вие, до седум кралеи!
Сопашите свилени пояси,
вързете ме преку полоина,
пущете ме в бунар баталиа,
да нацърпа една студна вода.
сопасае свилени пояси,
го вързае преку полоина,
му дадое зелена мащрапа,
го пущия в бунар баталиа,
ми нацърпи една студна вода
и му даде първо на вуйка му.
Седум пъти в бунар го пущие,
се напие до седум кралеи.
После влезе сам да се напиет.
Змиа беше мошне разоспана,
седум пъти Дете не го узна:
колко само да си се напиет,
тога ми се змиа разбудила,
ми го фати лудечек Секула,
ми го лапна дури до колена,
а ущ еднож, дури до пояса.
Тога викна Секула Детенце:
- Леле, вуйко, леле, мили вуйко!
Подайте ми моя остра сабя,
да пресечам змиа тройноглаа!
Му дадое негва остра сабя.
Мавна Дете змиа да пресечит,
не пресече змиа тройноглаа,
тук' пресече свилени пояси;
ми пропадна в бунар баталиа.
Тога велит лудечек Секула:
- Ай ви вие, до седум кралеи!
Одайте си, мене не чекайте;
остаите моя бърза коня,
како мене змиа ке ме ядит,
така него орли да го ядет.
Си тръгнае до седум кралеи,
остаие негоа бърза коня.
Коня вържит, во гора се слушат,
глас му оит три девет планиня,
тамо имат до три вити ора;
ора беа съде самовилски,
напред беше Гюрга самовила,
до неа Ерина самовила;
тие му са верни посестрими.
Глас му слушат Гюргя самовила -
негде ържит коня Секулоа -
и пущи Ерина самовила.
Та се свила како бело платно,
ми отиде во гора зелена,
ми я найде коня Секулоа;
ми викна Ерина самовила:
- Пущи, пущи, змия тройноглаа,
пущи ми го лудечек Секула,
тои ми йе мое мило брате;
да не дойдит Гюргя самовила,
да ти сторит чудо и големо!
Тога викат змиа тройноглаа:
- Бегай, бегай, Ерино самовило!
Сега сум се месо изнаяла,
тва го бараф и тоа го найдоф.
Си се свила како бело платно
и ми пойде назод ке що беше
и е велит Гюрге Самовиле:
- Ай те тебе, моя мила сестро!
Страф ми немат змиа тройноглаа,
не го пущат наше мило брате.
Ми се свила Гюргя самовила,
ми се свила како бело платно,
та ми пойде во гора зелена
и седна на бунар баталиа:
- Пущи, пущи змиа тройноглаа,
пущи ми го мое мило брате!
Ак' ти влеза, надвор ке т' изтаа,
ак' йе бунар триста съжни глобок.
Змия велит: - Не моиш да влезиш.
Ми се свила како бело платно,
та е влезе в бунар баталиа,
ми го фати лудечек Секула,
ми го фати за тонки рамена,
ми го търгна надвор со се змиа.
Тога велит Гюрга самовила:
- Ай ти тебе, змиа тройноглаа,
как се ядит мое мило брате!
Му йе сестра Гюргя самовила,
му йе сестра Ерина самовила!
Ми изваи сабя дипленица,
я изсече змиа тройноглаа;
го зедое лудечек Секула,
го качие на бързего коня.
И ми явна рудечек Секула,
и му удри жълта боздугана:
- Да те вида, моя бърза коня.
Да стигниме нашата дружина.
В саат и пол дружина си стигна.
Кога ържна коня Секулоа
се обзърна Маркоата коня
и ми велит Марко Кралевике:
- Одай, одай, моя бърза коня,
що тук одиш, назод се обзърнвиш?
И му велит Маркоа бърза коня:
- Ай ти тебе, Марко, мой стопане!
Коня ържит от наша дружина,
не пристигна лудечек Секула.
И му велитк Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, моя бърза коня!
Секула йе в бунар баталиа;
да н'ти удра жълта боздугана!
Одее, одее малу до полпъти,
пак ми сборви Маркоа бърза коня:
- Ай ти тебе, Марко мой стопане!
Обзърни се зад тебе, зад коня,
оти идет лудечек Секула,
Тога велит Марко Кралевике:
- Ке ти удра жълта боздугана,
ке ти удра мегю църни очи.
Пак му велит негоа бърза коня:
- Къде сакаш тука да ме удриш,
обзърни се назод да го видиш.
Се обзърна Марко Кралевике,
си го виде лудечек Секула;
Коня яат, како да ми летат.
И им велит Марко Кралевике:
- Ей ви вие, до седум кралеи!
Я видите чудо и големо,
не пристигна лудечек Секула;
Как ке бидит, како куртулиса!
И стигнае, и се избацие,
с' избацие и се опитае;
и им каза унери големи,
що направи негоата сестра,
негва сестра Гюргя самовила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съст. Лиляна Богданова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. I. Юнашки песни. Съставителство и редакция Лиляна Богданова. София, 1981.