94. ЦАР ИВАН ШИШМАН ЗАГИВА В БОЙ С ТУРЦИТЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Сон сонила софийска кралица,
сон сонила и сон бълнувала:
насред се е небо препукнало,
ситни звезди по земя паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него звездица - деница,
и она е кървава изгрела.
Проговаря Еница кралица:
Чуеш мене, Шишманине Яне,
що горок съм сънок сънувала:
насред се е небо препукнало,
ситни звзди наземе паднале,
ясен месец кървав е изгреял,
а по него звездица - деница,
и она е кървава изгрела.
- Чуеш тизе, Енице кралице,
що сон казва, що во книга пише:
щото се е небо препукнало,
оно се с царство препукнало,
препукнало и че да прпадне,
че пропадне и че се изгуби
старо царство, българското кралство,
а що са звезди попадале,
това си е българската войскя:
че изпадне войскя, че изгине,
че да гине нашио стар братец,
стари братец, сам цар Иван Шишман,
че погине Михаил Василич.
А що си е месец кървав изгрел,
а по него звездица - деница,
после них чем и я да загинем,
а по мене чизе че загинеш!
Докъд они това си думали,
книга стихна от Костенец града,
дойде книга на Шишмана Яне:
"Скоро бърже, Шишманине Яне,
да собереш три иляде войскя,
па да дойдеш на Костенец града,
Костенец го турци обградиха,
цар Шишмана во тесно туриха!"
Ка прочете Шишманине Яне,
ка прочете ова бърза книга,
он е събрал три иляде войскя,
че я води на Костенец града;
а оно го любе не пущило,
Яна любе, Еница кралица,
дору слънце рано да изгрее.
Еница е пустинка гъркинка,
не я грижа за българско царство,
не я грижа за своего мъжа...
Ала ето втора книга стигна:
"Сбери войскя и да стигнеш скоро
на онова Ихтиманско поле,
царя гонат и че го настигнат,
че ухватят Михала Василич!"
И тогай го любе не пущило,
дори слънце на ручок не дойде.
Ал ете ти трекя книга стигна:
"Скоро, скоро, Шишманине Яне,
да пристигнеш, войскя да доведеш,
да доведеш пет иляде войскя:
затвориха Василич Михала,
че погубят царя Шишмана!"
И тогай го любе не пущтило.
Не послуша Шишманине Яне,
не послуша свое първо либе
и си пойде в Ихтиманско поле,
и си пойде на воз река Искър,
Искър тече кървен и пороен
и си носи юнашки калпаци,
цели трупе, ръце от юнаци;
Искър гази премлада девойка,
Искър гази, та лови калпаци.
Проговори Яне Шишманине:
- Хвала тебе, премлада девойко,
защо ловиш юнашки калпаци,
улови ми трупе от юнаци,
да ги видим кои са, какви са
я хвати ми там оная ръка!
Проговори премлада девойка:
- Не си сакам, слезни, хвати си я!
Я си имах три брата юнака,
сите беха на войскя отишли,
сгодиха се во Костенеца града,
и тримата са у бой паднале,
та им тражим три добри калпаци,
да не би им у них книга нашла,
та да видим що ни нарачуе.
Засрами се Яне Шишманине,
па отседна от своето конче,
та си хвати ръка от юнака,
на ръката пръстен бурмалия,
на пръстено "Иван Шишман" пише.
Па се дръпна Шишманине Яне
и се метна на врано си конче,
па повика, що го сила държи:
- Що стоите, момци, що гледате?
Погубен е сам цар Иван Шишман...
Я хайдите налево да идем,
да тражиме Василич къде е,
дано барем него да найдеме!
Тръгнали са налево да идат,
излезли са в Ихтиманско поле,
стигнали са пред Ступена града,
с пушки турци градо оградили,
с маждраци са караул оплели.
Ка ги виде Шишманович Яне,
юриш стори, караул изсече,
юриш стори и у градо влезе.
А тамо бе Василич затворен.
Проговори Шишманович Яне:
- Прости мене, Василичу брате,
дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара.
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и не давам воля!
Къде бе ти, по напред да дойдеш?
Сега вече мина щиро време,
турска войскя вред е попълнила,
я не знам къде ми е тато!
Раслюти се Шишманович Яне,
та си юзе нему остра сабя,
та си пойде воз турска ордия,
що докачи, све на нож удари,
па се врати и у градо ойде.
Проговори Шишманович Яне:
- Хвала тебе, Василичу млади!
Прости мене, ти мой мили брате!
Дай ми воля сега да погубим,
да погубим сва турска ордия,
да те водим у София стара!
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам!
Защо тизе първи път не дойде,
сега вече мин щиро време!
Па се върна Шишманович Яне,
повърна се воз турска ордия,
да погуби сва ордия турска.
Бог да бие една дърта баба,
що научи турци еничари
пращали я и она им каже:
- Хвала вазе, турци еничере,
българи са силни и инати,
а па Яне много харен юнак,
они вазе тува че погубят.
Ви търчете на Искър на мосто,
извърляйте ваши остри саби,
върляйте ги на Искър на мосто,
на Янете коно не е кован,
ега му се коно убодеше,
убодеше от острите саби.
Послушаха турци еничери,
послушаха тая баба,
та върлиха нихни остри саби,
върлиха ги на Искър на мосто.
Минал моста Шишманович Яне,
убола се неговата коня,
паднала е неговата коня,
с него падна Шишманович Яне,
па е паднал на острите саби
и се ранил на неколко места;
стигнали го турци еничери,
отсекли са му нему руса глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.