90. БЛИЗКИТЕ НА ХАЙДУТИН ГО ЖАЛЕЯТ ЖИВ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Николовата дружина,
тя през гора вървеше,
син-зелен байряк вееше.
Най подир върви Никола,
Никола, герджик войвода.
Дружина дума Николу:
- Никола, герджик войводо,
секоги ка път тръгнехме,
най отпред, джанъм, вървеше
и си байряка вееше.
Пък сеги, джанъм, войводо,
пък сеги назад оставаш.
Що тъй си мъдър, кахърен,
дали ти пъкя омръзна,
хем пъкя, хем пътеките,
или ти хабер довтаса
от село, джанъм, от Градец?
Никола, герджик войвода,
Никола дума дружину:
- Дружина вярна, сговорна,
нито ми пътя омръзна,
ни пътя, ни пътеките,
нито ми хабер дофтаса
от село, джанъм, от Градец.
Вчера край село заминах,
край наште двори широки.
Момите хоро играят,
момите и ергените,
сал мойта мила сестрица
с черен ръчаник на глава.
Тя се през плета гледаше
и дребни сълзи ронеше.
Пък мойта стара майчица,
чувам я в къщи как плаче
през високи комини,
как плаче и как нарежда,
жив мене, кардаш, оплаква!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.