|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
84. ВЪЛКО БАШ БАЙРЯКТАР
Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни
Вълко, Вълко, Вълко баш байряктар
свивай байряк, дъжд да не го вали!
- Нек го вали, огън да го гори!
Ние бехме деветина брата -
осемтина под байряк измрле,
добър Господ и заради мене!
Още Вълко това не изрекъл,
пушка пукна из гора зелена,
та удари Вълка в клето сърце;
Вълко викна, та гората екна:
- Ей ви вазе, ви вярна дружино,
несете ме и занесете ме,
занесете ме на път, на кръстопът,
на крака ми байряка побийте,
за байрякът коня ми вържете.
Кой е младо - коня да возседне,
да возседне тая враня коня,
да понесе тоя кръстат байряк,
да спомене Вълка баш байряктар.
В-к "Свобода", 1869, бр. 11, с. 83; същата в: Каравелов-Съч.
1, с. 146, № 2.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.
|