70. СБЪДНАЛ СЕ ЛОШ СЪН НА ХАЙДУТИН

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Хей гиди Стара планина,
де гиди онъз година
каква бе буйна, весела -
под сякя крушка и пушка,
под сяко трънче и момче,
на секи кайряк и байряк,
под сама бука дванайсе,
с Хаджи Димитър тринайсе.
Стефан полегна, позаспа,
като са от сън събуди
на Хаджиятя думаше:
- Вуйчо льо, Хаджи Димитър
какъв си съня сънувах, -
черно ма куче ухапа,
по крака до коляното,
кървава ряка потече, -
ние си ризите перехме,
малка ги мома ловеше.
Хаджия дума Стефану:
- Стефане, миличък вуйчов,
сънят ти не е хубав сън:
черното куче-душманин,
кървава ряка-истина,
малка й мома-синджири.
Дорде Хаджия издума
и караулът дофтаса,
на Хаджията думаше:
- Войводо Хаджи Димитре,
потерята ни загради,
от четирикях кюшета!
Доде Хаджию продума,
тънка са пушка изпусна
и си Стефана удари.
Стефан високо извика:
- Вуйчо льо, Хаджи Димитре,
главата да ми отрежеш,
в турски ма ръце не давай!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.