|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
62. АЛТЪНЛЪ СТОЯН И ДОБРИ БАЙРЯКТАР
Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни
Алтънлъ Стоян войвода,
той си на Добря думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
я стани, Добре, я стани,
съблечи дрехи хайдушки,
облечи дрехи овчарски,
че навий бели навои
и обуй чикма-цървули,
насучи върви козяни,
нарами кука овчарска,
че ще те, Добре, проводя
на Стралджа село голямо,
на Стралджа, на механата.
Когото, Добре, намериш,
хубаво да го начерпиш,
начерпиш и изпроводиш.
Сам си с бакалче остани,
да си бакалче изпиташ,
ходят ли тадез хайдути,
ходят ли, та виждат ли са
Алтънлъ Стоян войвода
със Добря кючук байряктар.
Че стана Добри, Добре ле,
съблече дрехи хайдушки,
облече дрехи овчарски
че си на Стралджа отиде,
на Стралджа, на механата.
Когото Добри завари,
се го хубаво начерпа,
начерпа и изпроводи,
сам си с бакалче остана.
Добри бакалче думаше:
- Бакалче, младо, глупаво,
нещо ще да те попитам,
право ми кажи, не лъжи:
ходят ли тадез хайдути,
ходят ли, та виждат ли са
Алтънлъ Стоян войвода
със Добря кючук байряктар?
Бакалче Добри думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
я стани, Добре, я стани,
че си Стояна намери,
Алтънлъ Стоян войвода,
кажи му, Добре, кажи му,
че се й потеря дигнала,
от девет села потеря,
десето село стралджани,
стралджани, пусти българи,
с султана Черкешлийския,
Стояна да си бастисат.
Че си стана Добри, Добре ле,
че при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Алтънлъ Стоян войводо,
аз си бакалче изпитах:
тежка потеря дигнали
от девет села потеря,
от десетото стралджани,
стралджани, пусти българи,
с султана Черкишлийския,
да ни, Стояне, бастисат.
Алтънлъ Стоян войвода,
той си на Добри думаше:
- Добре ле, кючук байряктар,
съблечи дрехи овчарски,
облечи дрехи юнашки,
нарами пушка бойлия,
запаши сабя френгия.
Че стана Стоян войвода,
накъмто Стралджа погледна:
тежка потеря идеше,
най-напред върви султана,
султана Черкешлийския.
Стоян на Добря думаше:
- Добре ле, кючук байрактар,
снеми си пушка от рамо,
че си султана замери
в челото между веждите.
И Добри, кючук байряктар,
войводата си послуша,
султана в чело замери,
замери и го удари,
и от коня го събори.
Като й потеря видяла,
един през други бягали,
бягали и се върнали.
Върбица, Преславско (Константинов, Д. Жеравна в миналото и до
днешно време. Историко-битов преглед. Жеравна, 1948, с. 242).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.
|