|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
55. БАЛЬО ХАЙДУТИН И БАНКА
Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни
Събира Кунчо косаче
па ги изпраща, изпраща
във Пласадарско ливаде
зелено сяно да косят.
Косиле, що са косиле,
косиле два дни и пладня,
до Кунчо абер изпращат:
млого е сяно паднало,
да прати Кунчо пластачки
зелено сяно да пластът.
Абер до Кунчо довтаса,
па бръкна в коюн джебове,
па си на Банка подаде
тия ми карагрошове:
- А иди, Банке, в чаршия,
до хаджи Петко бакалче,
та ги на дребно развали!
Събери, Банке, набери
се русокоси девойки,
зелено сяно да пластът,
косаче абер пратия,
млаго есяно паднало.
Банка си Кунчо послуша,
па отзе карагрошове,
па стана Банка, отиде
до хаджи Петко бакалче,
та ги на дребно развали.
па събра Банка, па набра
се русокоси девойки,
зелено сяно да пластът.
И Банка иска да иде,
Кунчо си Банка не пуща:
- А седи, Банке, не иди,
излял е Бальо айдуче,
у дома беше ратайче,
сички ни знае из къщи,
та ще та Бальо улови,
тебе ще резил направи:
една си, Банке, у майка,
у майка, Банке, у баща!
Банка си Кунчо не слуша,
нарами вила на рамо
и тя с пластачки отиде
във тия росни ливади
зелено сяно да пластът.
Пластиле са ми пластачки,
пластиле са ми до обяд,
седнали да обядуват.
Ето ти Бальо де иде
от Пласадарско усое!
Със тънка свирка засвирил,
право към Банка вървеше.
Пластачки Банка крияха,
в зелено сяно завиват.
Ето ти Бальо довтаса,
нарами вила на рамо
зелено сяно да пласти.
Банка във сяно намери,
па я за ръка улови,
па я в усое заведе,
та па на Банка думаше:
- Ми сега, Банке, как ми си?
Кога бях у вас ратайче,
та ма бе треска възтресла?
Аз ти водица поисках,
ти ми помня донесе;
азе ти хлебец поисках,
ти ми корици донесе,
аз ти сиренце поисках,
а ти ми пепел донесе.
Ми сега, Банке, кък ми си?
Я абер, Банке, да пратиш
на хаджи Кунчо чорбаджи
тежко имане да прати!
Банка си абер изпрати.
Кунчо си събра имане,
та го на Бальо изпрати.
Бальо имане поима,
па го на Банка накачи,
та па си Банка улови,
у Кунчови я заведе.
Кунчо си Банка попита:
- Кък ми си, Банке хубава?
Банка на Кунчо думаше:
- Кък съм от майка паднала,
па съм си така и днеска.
Кунчо имане събира,
та го на Бальо прощава,
че ми е Банка изпратил,
нето я резил направил.
Пловдивско (СбНУ 13, с. 72-73).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.
|