|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
49. ХАЙДУТИН УБИЛ СЕСТРА СИ
Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни
Лежал Огнян девет годин,
ни умира, ни станува.
Девет постели изгнили,
девет заглавници капнали.
Сестра му глава държеше,
макя му коси решеше,
на на Огняна думаше:
- Сино Огняне, Огняне,
кажи си, сино греове,
дано ти госпок упрости,
я да умреш, я да станеш!
- Мамо ле, мила мамо ле,
греове, мамо, та тежки!
Ага бех хайдук по гора,
та одийме, шчо одийме,
та седнайме да починем
горе в гора на планина,
на планина код извори.
Току ни се дададоа
тевни мъгли и прахове,
от мъглите излазея
крехки думи и смеове.
Наблизиа крехки думи,
крехки думи и смеове.
Агале са до два млада,
до два млада младоженци,
де идаа на повратки.
Никой си се не наима
да погуби до два млада;
я се мамо, юнак наех
та погубих до два млада.
Закопах и, мила мамо,
Еден над пакь, втори под пакь,
еден къх друг да гледаа,
еден за друг да милея.
Замина се, мила мамо,
замина се три години,
та отидох да обида,
да обида какво ле е.
Шчото беше младоженец,
никнало бе бела лоза,
та родило църно грозде;
шчото беше невестата,
никнало бе вита ела.
Превила се бела лоза,
прегърнала вита ела.
Я откъснах църно грозде -
Не бе грозде като грозде,
току беа църни кърви,
църни кърви и цървени.
Макя му вели, говори:
- Сино Огняне, Огняне,
ето сега девет годин,
девет годин къ си лежиш,
та още девет да лежиш,
па госпок да ти не прости!
Това бе, сино, твоата,
твоата сестра Калина,
скоро се беше женила,
та идаа на повратки.
Банско (СбНУ 48, с. 66, № 54).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2005
Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически
песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.
|