47. ИРИНА ХАЙДУТКА

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Откак са Стоян подигна
с сестра си бяла Ирина,
до царя хазна не ходи,
до царя и до везиря.
Че се разболе млад Стоян
зле болен Стоян, ще умре.
Стоян Иринки думаше:
- Ирино, сестро, Ирино,
често ми вода подавай,
чедто на друма поглеждай:
царска ще хазна да мине,
да мине, да не замине.
Иринка дума байни си:
- Байно ле, бачо Стояне,
хазната бачо замина
вчера, байно ле, по пладня -
триста я власи караха,
малко я момче водеше,
мъничко момче латинче.
Стоян Ирино думаше:
- Ирино, сестро, Ирино,
днеска, Ирино, да умра,
утря ша тръгнеш да просиш
със една торба струняна.
Иринка й жалба дожале,
че влезе в темни горници,
че са юнашки премяни:
облече руба юнашка,
запаса силяф сребърен,
нареди алтън пищови,
приплесна сабя френгия,
порами пушка бойлия,
възседна конче хранено,
че си хазната достигна
в Тимотий село голямо,
в Тимотийските чаири,
там си конете пасяха,
по малко хлебец ядяха.
Мънинко момче латинче
турски на хазна седеше,
сребърна пушка държеше.
Иринка момче думаше:
- Мъничко момче латинче,
даваш ли пушка за глава,
или главата - за пушка?
Мънинко момче латинче
то на Иринка думаше:
- Аз давам глава за пушка,
че си пушката не давам.
Че се завъртя Ирина,
ка са надясно завъртя,
дур са наляво обърне,
триста си власи поломи,
поломи, та ги погуби,
и мъничко момче латинче -
нъзакь хазната върнала.
Кът си у тях отиваше,
отдалеч вика байни си:
- Байно ле, баю Стояне,
ставай хазната посрещни,
посрещни и я стовари,
да ма потеря не стигне.
Тамам хазната стоварят
ева потеря до иде.
Че си Стояна фанаха,
опет му ръце вързаха,
в Тимотий ша го закарат,
в Тимотийската тъмница.
Че стоя девекь години -
нито си пущат Стояна,
нито си Стоян умира.
Че са Иринка чудяше
как да извади брата си
от Тимотийската тъмница?
Тя са й чаушин писала,
облече руба чаушка,
наложи калпак чаушки,
затъкна перо чаушко,
възседна конче хранено,
че на Тимотий отиде
в Тимотий село голямо.
Тимотий хоро играе,
тимотийските хаджии,
те всряд хорото седяха,
печено агне ядяха,
червено вино пияха.
Като чауша видяха,
сете му на крак станаха,
сете селям дадоха.
Един му конче поема,
други му чибук подава,
трети му каве вареше;
чауш от конче не слазя,
нито им чибук поема,
нито им пие кавето,
на чорбаджии думаше:
- Тимотийски чорбаджии,
мене ма царя проводи,
тук има влъхва запряна
ето ми девекь години,
влъхвата да ми пуснете,
зарана ша го обесят,
зарана рано пред слънце!
Тимотийски чорбаджии,
те на Иванча думаха:
- Иванчо, тъмничерино,
скоро тъмница отвори,
та си влъхвата извади.
Иванчо грабна ключове,
отключи темна тъмница,
че си Стояна изведе,
опет му ръце вързани.
Чауш от конче присегна,
че му ръцетя пристегна,
че го пред коня караше
и го със бича биеше.
Че си й Иринка вървяла,
и си Стояна карала
до росно буйно ливаге,
там си кончето отседна,
Стояну ръце отвърза
и на Стояна думаше:
- Байно ле, бакю Стояне,
може ли да ма познаеш,
я мене, я кончето си?
Стоян Иринки думаше:
- Иринке, сестро, Иринке,
не можах да та позная,
ни тебе, ни кончето си!
Че са са жуви фанали,
че са са мъртви пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.