35. МАНОЛ ВОЙВОДА НАРИЧА НА СВОЕ ИМЕ СЕСТРИНОТО СИ ДЕТЕ

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Еленка млада котленка
мъжка йе рожба родила.
Като го йе родила,
то си веннага продума:
- Храни ма, мамо, гледай ма
тъкмо ми девет години,
царство от царя да зема!
Еленка млада котленка,
праща си трима юнаци
да идат в гора зелена
във Троянската планина,
да си намерят Манола
и на Манола да кажат:
- Твоята сестра Еленка
мъжка е рожба родила,
та да си додеш, да додеш
в Котлена града голяма
да си наречеш, наречеш
мъжка ми рожба Манолчо.
Тръгнали млади юнаци,
отишли в гора зелена,
във Троянската планина.
намерили си Манола
и си му дума продумват:
- Маноле, млада войводо,
много ти здраве от сестра.
Мъжка е рожба родила
и ни заръка заръчва
д`идеш, Маноле, да идеш
в Котлена града голяма,
детенце да й наречеш
на твойто име Манолчо.
Манол си дума продума:
- Не мога, братя, да ида
в Котлена града голяма,
детето да й нарека
на мойто име Манолчо.
Аз съм си пътя завардил.
Става ми девет месеца
никакъв хабер аз немам;
снощи ми хабер пристигна
от Сливен града голяма -
турската хазна ще мине.
Аз ще си хазна обера,
тогава ще се завърна
в Котлена града голяма
да й детето нареча
на мое име Манолчо.
Ако ма тука юбият,
много й здраве носете -
Манолчо нек ма замести!
Дорде си това издума,
ева че хазна пристига.
Манол на пътя стоеше
и сърцето му се късаше,
та па си влезе в гората.
Хазната мина, замина,
Манол от гората излезе,
извади сабля френгия,
та си хазната достига,
та па си Манол развъртя,
та си изколи, изколи
половината сеймене,
а другата са бегале.
Манол си прибра хазната,
та па си юзде дисаги,
турна отдолу златото,
отгоре с брашно покри го.
Нарами кривак божешки,
облече дрехи просешки,
та па си тръгна, отиде
у свакови си на госте,
та па си порти потропа.
Еленка навън излезе
да му портите йотвори,
та па му дума продума:
- Братко Маноле, Маноле,
какво си, братко, ти сторил -
Котел йе пълин с сеймене!
Ако та, братко, уловат,
къс по къс ща та направат!
Манол й нищо не рече,
та па си вътре увлезе,
та па си зима детето
и му именце нарече
Манолчо младо юначе.
Млого го дарба не дари -
цели дисаги със злато
та па си дума продума:
- Сестро Еленке, Еленке,
млого да гледаш Манолчо,
на книга да го научиш -
давно си царство превземе!
Кучето лошо залало,
Еленка навън излязла,
бърже са назад повърна
и си на Манол думаше:
- Братко Маноле, Маноле,
вънка йе пълно с сеймене!
Ако та, братко, уловат,
къс по къс ща та направат!
Манолчо й дума продума:
- Не бой са, сестро, не бой са,
макар сам с дрехи просешки,
отдолу имам юнашки.
Бащина сабля френгия
мого йе сеймене гонила,
гонила и юбивала -
и тях ще, сестро, изгони.
Та па си Манол съблече
тези ме дрехи просешки
и си остана, остана
със нови дрехи юнашки.
Та па си сабля извади
и навънка си излезе.
Сички сеймене бегаха
и той в гора побягна,
във Троянската планина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2005
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съст. Стефана Стойкова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. IІІ. Хайдушки и исторически песни. Съставителство и редакция Стефана Стойкова. София, 1981.